Определям себе си още като документалист – обичам да работя с документи  и архиви (филм,  фотография, звук), като филмов сценарист и режисьор.

Обичам груповата работа – независимо дали за обикновени човешки или терапевтични цели.

От 2018 съм член на германската мрежа за йога чувствителна към травми (Traumasensibles Yoga), преподавам, водя семинари и обучения и давам индивидуални консултации. Подкрепям международния проект Yoga for Peace.

От 2013-а година водя групи за личен опит в България и Германия. Започнах с важни за мен теми – моите преживявания, ДС, социализмът. Този проект продължи между  2016-а и 2018-а година в България (през призмата на филмите) и Германия (с разговори около архивните филми на ДС ).

Иначе каузата, в която продължавам да вярвам, е  „рефлективна журналистика” – писане, в което субективните чувства и преживявания стават  важна част от текста.

Интересуват ме новите мрежи и групи в България и света, миграцията, причините за нашата безпомощност, силата на миналото, което все още ни управлява.

Част от проектите, на които посветих чиста енергия в тази посока и които дълбоко обичам – Фестивалът на спомените в Бела Речка  GOATMILK, „Аз живях социализма”, „Моята улица” –  имат една цел –  свързване със собствената ни история и място.