“Как се прави камбана” е един необикновен наръчник, който събира опита ни при възстановяването на откраднатата камбана на село Горна Бела Речка през 2008-а година.
Тя е наръчник за разбиране на собствения ни опит при възстановяване на традиционни символи и как да разказваме за тях в европейски контекст.  Защото, както пита в книгата австрийската психоаналитичка Елизабет Викукал – можем ли да намерим нови начини, за да бъдем заедно, когато вече няма камбани, които да ни призовават да се срещаме.

„Книгата напомня централния епизод в „Андрей Рубльов“ на Тарковски – изграждането и издигането на камбаната е видяно и като висока духовна кауза, и с приземяващите житейски перипетии и материални трудности. Бела речка никога не е имала църква, но е имала камбаната с „най-благия звук“ от 1936 до края на 90-те, издигаща се на хълма над селото като орлица пазителка. После тя била открадната…Но най-силно говорят живите разкази на хората от селото. Покрай откраднатата камбана изплуват спомените за първите им любови и сватби, но и за неизбежната сянка на смъртта, за копнежите, дявола и бога. Няма обикновени хора – всеки човек е необикновен, внушава книгата.  Янко Терзиев, Капитал Лайт

„Травми и чудеса: портрети от Северозападна България“ е втори съвместен проект с канадския фотограф Бабак Салари след „Моята улица. Кубински истории“

„Това не е художествена литература, а документално сведение за нашите дни, които – бързи и бурни – отлитат и остават далеч от вниманието на вестниците, телевизията и пощенските картички. Тази книга е говорещо огледало, страница, която ни признава такива, каквито сме.“
Роберто Сурбано Торес, литературен критик, Хавана

“Как се прави камбана” е един необикновен наръчник, който събира опита ни при възстановяването на откраднатата камбана на село Горна Бела Речка през 2008-а година.
Тя е наръчник за разбиране на собствения ни опит при възстановяване на традиционни символи и как да разказваме за тях в европейски контекст.  Защото, както пита в книгата австрийската психоаналитичка Елизабет Викукал – можем ли да намерим нови начини, за да бъдем заедно, когато вече няма камбани, които да ни призовават да се срещаме.

„Диана Иванова рискува с любовта – най-щедрата тема, наложена от човешката бедност. Нейните стихотворения призовават духа на близостта, сноват между молитвата и благодарността, учат блажената плът на милосърдие… И завиват човешките бедствия сред света – София и Прага, Ереван и Мали, Бейрут- с топлите си напеви.“
Марин Бодаков

Втора поетична книга, двуезична, издадена през 2003агодина от Фондация за българска литература

Тоталитарното минало като личен опит остава в рамките на отделни враждуващи разкази – тези на жертвите, на носталгиците и на насилниците.
Сборникът „Аз живях социализма” събира 171 лични истории, в които различни хора разказват своите спомени, независимо с каква полярност са те.
Един проект на: Диана Иванова, Георги Господинов, Калин Манолов, Румен Петров

„Басма и габардин“ е книга със стихотворения, писани между 2011 и 2012 година, в София и Мюнхен. Илюстрациите в книгата са на Анастасия Тонкова, рисувани специално за тези стихотворения в Мюнхен. Книгата беше издадена от издателство „Жанет 45“ през ноември 2013 година. Получи няколко номинации – за националната награда за поезия „Иван Николов“2013, за националната награда „Памет“ за 2013 – годината на Иван Методиев.

„Диана Иванова рискува с любовта – най-щедрата тема, наложена от човешката бедност. Нейните стихотворения призовават духа на близостта, сноват между молитвата и благодарността, учат блажената плът на милосърдие… И завиват човешките бедствия сред света – София и Прага, Ереван и Мали, Бейрут- с топлите си напеви.“
Марин Бодаков

Втора поетична книга, двуезична, издадена през 2003агодина от Фондация за българска литература