за мен
Казвам се Диана Иванова.
През последните години приемам работата с тяло и глас за толкова важна, колкото и писането, с което съм израснала и станала това, което съм.
Работя като журналист на свободна практика, йога-терапевт и групов терапевт, основно в Германия. Развивам като куратор малки културни проекти. В Германия работя и с името Диана Иванова Дитрих.
Определям себе си още като документалист – обичам да работя с документи и архиви (филм, фотография, звук), като филмов сценарист и режисьор.
Обичам груповата работа – независимо дали за обикновени човешки или терапевтични цели.
Каузите, в които продължавам да вярвам, са две: „рефлективна журналистика” – писане, в което субективните чувства и преживявания стават важна част от текста, както и силата на малките общности и малките културни проекти.
От 2018 съм член на германската мрежа за йога чувствителна към травми (Traumasensibles Yoga), преподавам, водя семинари и обучения и давам индивидуални консултации. Подкрепям международния проект Yoga for Peace
От 2013-а година водя групи за личен опит в България и Германия. Започнах с важни за мен теми – моите преживявания, ДС, социализмът. Този проект продължи между 2016-а и 2018-а година в България (през призмата на филмите) и Германия (с разговори около архивните филми на ДС ).
Интересуват ме новите мрежи и групи в България и света, миграцията, причините за нашата безпомощност, силата на миналото, което все още ни управлява.
Част от проектите, на които посветих чиста енергия в тази посока и които дълбоко обичам – Фестивалът на спомените в Бела Речка GOATMILK, „Аз живях социализма”, „Моята улица” – имат една цел – свързване със собствената ни история и място.
