Книги

“Как се прави камбана” е един необикновен наръчник, който събира опита ни при възстановяването на откраднатата камбана на село Горна Бела Речка през 2008-а година.
Тя е наръчник за разбиране на собствения ни опит при възстановяване на традиционни символи и как да разказваме за тях в европейски контекст.  Защото, както пита в книгата австрийската психоаналитичка Елизабет Викукал – можем ли да намерим нови начини, за да бъдем заедно, когато вече няма камбани, които да ни призовават да се срещаме.

„Книгата напомня централния епизод в „Андрей Рубльов“ на Тарковски – изграждането и издигането на камбаната е видяно и като висока духовна кауза, и с приземяващите житейски перипетии и материални трудности. Бела речка никога не е имала църква, но е имала камбаната с „най-благия звук“ от 1936 до края на 90-те, издигаща се на хълма над селото като орлица пазителка. После тя била открадната…Но най-силно говорят живите разкази на хората от селото. Покрай откраднатата камбана изплуват спомените за първите им любови и сватби, но и за неизбежната сянка на смъртта, за копнежите, дявола и бога. Няма обикновени хора – всеки човек е необикновен, внушава книгата.  Янко Терзиев, Капитал Лайт

„Травми и чудеса: портрети от Северозападна България“  (Жанет 45, 2010) е съвместен проект с канадския фотограф Бабак Салари,  след книгата „Моята улица. Кубински истории“. Книгата съдържа фотографии и текстове и има три издания, на български, английски и немски език.

„Една прекрасна малка книжка, събрала между кориците си голяма истина.“

Елена Алексиева, Бургас

„Моята улица.Кубински истории“ представлява уникална по рода си колекция от истории и фотографии, събрани в Куба през есента на 2009 година от нас,  трима души – българка, иранец и кубинец.
Заедно с Улисес и Бабак обиколихме Куба – Хавана, Касабланка, Сан Хосе де лас Лахас, Сиенфуегос, Тринидад, Олгин, Гибара и Сантяго де Куба – раздадохме прости фотоапарати и събрахме истории. Около 70 души между 15 и 50 годишна възраст прегърнаха идеята да разкажат за своите улици.
„Моята улица” е попътна, пътешественическа книга, която напомня на добрите стари road movies: тя преброжда не само географската територия на острова, но отчита и пулса му”, казва за нея един от големите съвременни кубински литературни критици Роберто Сурбано Торес, „тя не държи речи, а ни позволява да доловим шепота и полуусмивката на героите в нея. Тази книга нищо не продава, тя подарява.  Тази книга е говорещо огледало, страница, която ни признава такива, каквито сме.“

Книгата излезе едновременно в три версии: на български, испански и английски език.

“Как се прави камбана” е един необикновен наръчник, който събира опита ни при възстановяването на откраднатата камбана на село Горна Бела Речка през 2008-а година.
Тя е наръчник за разбиране на собствения ни опит при възстановяване на традиционни символи и как да разказваме за тях в европейски контекст.  Защото, както пита в книгата австрийската психоаналитичка Елизабет Викукал – можем ли да намерим нови начини, за да бъдем заедно, когато вече няма камбани, които да ни призовават да се срещаме.

„Книгата напомня централния епизод в „Андрей Рубльов“ на Тарковски – изграждането и издигането на камбаната е видяно и като висока духовна кауза, и с приземяващите житейски перипетии и материални трудности. Бела речка никога не е имала църква, но е имала камбаната с „най-благия звук“ от 1936 до края на 90-те, издигаща се на хълма над селото като орлица пазителка. После тя била открадната…Но най-силно говорят живите разкази на хората от селото. Покрай откраднатата камбана изплуват спомените за първите им любови и сватби, но и за неизбежната сянка на смъртта, за копнежите, дявола и бога. Няма обикновени хора – всеки човек е необикновен, внушава книгата.  Янко Терзиев, Капитал Лайт

„Диана Иванова рискува с любовта – най-щедрата тема, наложена от човешката бедност. Нейните стихотворения призовават духа на близостта, сноват между молитвата и благодарността, учат блажената плът на милосърдие… И завиват човешките бедствия сред света – София и Прага, Ереван и Мали, Бейрут- с топлите си напеви.“ 
Марин Бодаков

Втора поетична книга, двуезична,  в превод на английски език от Златна Костова, издадена през 2003агодина от Фондация за българска литература. Общ проект с швейцарската художничка Ели Гайзер, с която се запознах в Прага. Нейните рисунки към книгата съпътстваха представянето й в Прага и София със самостоятелни изложби.

Тоталитарното минало като личен опит остава в рамките на отделни враждуващи разкази – тези на жертвите, на носталгиците и на насилниците.
Сборникът „Аз живях социализма” събира 171 лични истории, в които различни хора разказват своите спомени, независимо с каква полярност са те. Проектът започна като доброволна инициатива през 2004а година със сайта spomeniteni.org и се оказа първият подобен проект в Източна Европа. Книгата се превърна в бестселър и има над пет издания досега. Книгата отключи вълна от интерес, защото върна субективното лично преживяване – независимо от това кой разказва – в центъра на търсенето на смисъл за времето на комунизма. Именно смяната на  езика на монументалното с  този на  личния опит и личните чувства се оказа ключ към разбиране, особено за хората, които не са живяли тогава.
Един проект на: Диана Иванова, Георги Господинов, Калин Манолов, Румен Петров

„Басма и габардин“ е книга със стихотворения, писани между 2011 и 2012 година, в София и Мюнхен. Илюстрациите в книгата са на Анастасия Тонкова, рисувани специално за тези стихотворения в Мюнхен. Книгата беше издадена от издателство „Жанет 45“ през ноември 2013 година. Получи няколко номинации – за националната награда за поезия „Иван Николов“2013, за националната награда „Памет“ за 2013 – годината на Иван Методиев. 

„Работата“, чрез която (казват) се излиза от големите кризи (любов, смърт), не трябва да бъде претупана набързо; за мен тя е свършена единствено във и чрез писането (Роланд Барт).

И чрез говоренето, казват с гласа на съкровеното стиховете на Диана Иванова. Може и трябва да опитваме да говорим за измълчаното и неизговоримото, за срамното и страшното, за копнежното и екстазното. Сладостно-горчив е вкусът на словото, но само него имаме като човеци, само в него е нашият шанс да се сбъднем като деца и възрастни, като жени и мъже, като индивиди и общества. „Басма и габардин“ е книга, коятo ни прави.

Цветелина Драганова

„Диана Иванова рискува с любовта – най-щедрата тема, наложена от човешката бедност. Нейните стихотворения призовават духа на близостта, сноват между молитвата и благодарността, учат блажената плът на милосърдие… И завиват човешките бедствия сред света – София и Прага, Ереван и Мали, Бейрут- с топлите си напеви.“ 
Марин Бодаков

Втора поетична книга, двуезична,  в превод на английски език от Златна Костова, издадена през 2003агодина от Фондация за българска литература. Общ проект с швейцарската художничка Ели Гайзер, с която се запознах в Прага. Нейните рисунки към книгата съпътстваха представянето й в Прага и София със самостоятелни изложби.

С тази книга в България, подпомогната от Леа Давчева от Британски съвет през 2006а година в София, осъществена заедно с Борис Делирадев,  започна животът на идеята УЛИЦА (развита по-късно в Куба с две книги и два филма). „В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред…Да кажеш „това е моята улица“ се оказа смело изречение.“

Това е моята първа книга. Издателство ПАН. 1999.  Фотографията на корицата е на Рафаело Казаков, благодарностите са и за Никола Кръстев в Ню Йорк, който тогава ни свърза.

„Ягоди на акорд. 37 истории от моя живот“ е книга на татко, писана от него, която сестра ми Галя и аз издадохме през 2024 година като първо издание на САНТИМЕНТАЛЕН АРХИВ, Вила Верка, Горна Бела Речка.

С тази книга в България, подпомогната от Леа Давчева от Британски съвет през 2006а година в София, осъществена заедно с Борис Делирадев,  започна животът на идеята УЛИЦА (развита по-късно в Куба с две книги и два филма). „В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред…Да кажеш „това е моята улица“ се оказа смело изречение.“