Куба

Била съм в Куба много пъти – първо през 1997, и после отново и отново.

Две книги и два кратки филма събират опита ми от срещите там.

„Моята улица. Кубински истории“ (2009)

„Behind doors. Tral las puertas“ (2012)

„Mi Calle Cuba“ (2012)

„Между Хавана и София“ (2012)

Първо започнах да снимам улиците, по които съм вървяла или живяла в Куба. Сега, когато ги гледам, си припомням състоянията, в които съм била. В улиците няма нищо сигурно. Според кубинския религиозен култ Сантерия, богът на улиците и съдбата е един същ – Ellegua.

Така пожела съдбата, че именно улицата стана център години наред на един интересен много динамичен проект, който ме връщаше в Куба постоянно – „Моята улица“. За това съм благодарна на Милан Нич, Бабак Салари, Роберто Зурбано, Тете, Улисес Кинтана, Мартин Дитрих, Манол Пейков, Райчо Станев, Рени Христова, Оскар Олаве…Успяхме да съберем  и издадем два сборника с кубински истории, в които младите кубинци за първи път разказват за живота си, такъв, какъвто е, по кубинските улици.

През януари 2016  заедно с Мария Станишева събирахме материал за нов документален филм – TRES REVOLUCIONES.

…

Веднъж в Хавана казах на една жена, че съм българка и тя ме благослови за това. Спомни си българско семейство, спасило я от глад в началото на 90-те.

Друг път в Сантяго, като разбра, че съм българка, един възрастен мъж коленичи и ми целуна ръката, като ми разказа за любовта на живота си, също българка.

Един старец в Сантяго пък дори си спомни на чист български израза „на баба ти хвърчилото”, който беше научил от българина Грозю Грозев през 70-те.

През 2005-а един опозиционен лидер в Хавана ме попита: ”Защо забравихте, че вие сте свободни, а ние още не сме?” Пазя снимките си с него и още не мога да повярвам, че е убит.

Тук публикувам мои текстове за Куба – от 1997 до 2007 година.

Хавана, по никое време

Куба – огледало на нашата /не/свобода

Куба – ако има любов, нейното име ще е тъга

Cuba Libre* – голямото кубинско пробуждане?

България, защо е това мълчание

Две сили могат да свалят Кастро