Филмовите архиви на Държавна сигурност
Разпит с българския дисидент Петър Манолов
През 2016 година заедно с филмовия историк Клаус Льосер бях куратор на ретроспективна изложба за филмовия фестивал в Дрезден, посветена на филмите на комунистическите тайни служби в България и ГДР. Темата получи голям международен отзвук и оттогава в Германия се организират работни срещи, събития и семинари по темата.
През 2012 г., по време на проучване на архивите на българската Държавна сигурност (ДС) – заедно с филмовия екип на моя документален филм ЧУЙ и кураторката Весела Ножарова) – за първи път открихме филмови материали на тайните служби. Оттогава над 4000 филма, произведени от българското Министерство на вътрешните работи за собствени цели, чакат да бъдат напълно проучени и обработени: игрални филми, документални филми, наблюдения, разпити. Досега някои от тези филми бяха показани заедно с кураторката Весела Ножарова в рамките на семинари и събития в България. За първи път филмите бяха показани на фестивала на спомените GOATMILK в Бела Речка. Имаше силен обществен отзвук.
Филмовите архиви на Държавна сигурност са изключително вълнуваща, но противоречива и все още до голяма степен неизследвана област. Това се дължи основно на особеното положение на досиетата на тайните служби в България след 1989 г. През 1990 г. са унищожени около 40 % от досиетата на Държавна сигурност. Запазените досиета са отворени за първи път със закон през 1997 г., но през 2002 г. възможността за проверка на досиетата отново е прекратена. Едва след приемането на нов закон през 2006 г. – малко преди присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. – започва постоянна преоценка на миналото и постоянният достъп до отворените архиви на ДС.
Но какво всъщност са заснемали хората на тайните служби? Какво конкретно значение са имали тези записи за тяхната работа? Какво е значението на филмовия архив за разбиране на миналото днес?
Фрагментите, запазени в архива на ДС, предизвикват силни емоции и днес. Чрез визуалния си език филмите позволяват нов вид достъп до част от българската история, която досега е била много далечна, особено за по-младите хора.
Продължавам да говоря и показвам откъси от тези материали и да организирам работилнице по темата.
