Травми и чудеса

„Травми и чудеса – портрети от Северозападна България“ е общият ни проект с иранския фотограф Бабак Салари, с когото започнахме съвместна работа през 2008-а година. Книгата е публикувана през 2010-а година на български и английски език от издателство Жанет 45 и съпътства пътуващата изложба на Бабак Салари със същото име в Националната галерия в София,  Флоренция и Виена. Книгата може да бъде намерена в няколко добри книжарници в София и Мюнхен.

През 2016-а година книгата получи ново преработено издание на немски език, което съпътства изложбата на Бабак Салари в Германия – Citypension Bonn  и Schloss Eichholz.

„Травми и чудеса: портрети от Северозападна България“ е книга с портрети и кратки истории на възрастни хора от над 15 села около Бела Речка, Своге, Вършец, Монтана, Враца. Книга за остаряването, загубата и болката на хора, преживели множество травматични промени в живота си, живели и адаптирали се към няколко системи.

„Салари работи в традицията на Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Заснети от непосредствена близост, неговите образи разкриват съвършено владеене на черно-бялата фотография.
В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории“, пише писателят Рауи Хадж.

През 2008 г. Бабак Салари посещава за първи път България и Северозападния регион, като гост на фестивала на спомените в село Горна Бела Речка.
Дълбоко и лично го трогва темата за загубата, самотата на старите хора, емоционалната трансформация, травмата, през която целият регион преминава през последните 20 години заради миграцията на повечето млади хора към Западна Европа или други части на България.

За Бабак Салари преместването, чувството за загуба на ориентация, болката и изолацията са лични състояния, свързани с принудителното му живеене в изгнание в Канада повече от 25 години.
Заедно  повече от месец се срещахме с хора в над 15 села около Бела Речка.

Резултатът са над 50 черно-бели портрета, съпроводени с интервюта за травмите и чудесата, съпътстващи самотата на старите хора в Северозападна България на фона на разрастващата се миграция към Западна Европа.