1968 – годината на незначителното
Диана Иванова
През 1998 – година, когато светът се вълнуваше от 30-тата годишнина от Пражката пролет, живеех и работех в Прага. Запомнила съм тази година с едно от големите ми лични открития – че липсата на споделени лични истории за преживени големи събития като 1968 ме прави бедна като българка, че липсата на лични истории за 1968 е отдалечило моето поколение от чара на една невероятна година( в която съм се родила), отдалечила ме е и от травмата, и от възторга на времето.
[прочети целия текст]
България е последната страна, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет /с решение на парламента през 1990- година и по-късно по време на президентска визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997/.
В същото време България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия.
Това потвърждават данните от последния току-що завършил голям международен проект, иницииран от австрийския Болцман институт за изследване на последствията от войната, „Пражката пролет. Международната криза през 1968-а.”*, който проучи за първи път архивите на съветската комунистическа партия в Москва, протоколите от срещите на върха на Варшавския договор.
[прочети целия текст]
Из всекидневния живот на българските войници в Прага 68
38 години след инвазията, на чешки език се появи първата книга за българското участие в потушаването на Пражката пролет
Диана Иванова
Книгата на чешката историчка Ивана Скалова “Участието на България в потушаването на Пражката пролет” *, издание на Карловия Университет, се появи в чешките книжарници преди няколко месеца и е новина поне по две причини. За първи път чешки историк посвещава самостоятелно изследване на българското военно участие в чехословашките събития. Досега това беше направено единствено в рамките на големия чешки проект на Института за съвременна история “Престоят на съветските войски на територията на Чехословакия 1968-1991” , където беше публикувана част за България и чехословашката криза / 1995, Прага/ и в други отделни публикации.
[прочети целия текст]
По пътя на 1968
Един войник се връща по местата, където е бил окупатор. Оказва се първият, който търси българските следи в Словакия
София-Братислава-Банска Бистрица-Рожнява-Кошице –София
Диана Иванова
В основата на това пътуване стои ясна позиция– българите не са сред героите на 68-а, а сред тези, които тръгват да умиряват Пражката пролет и това има връзка с това, което сме всички ние днес, през 2008.
Затова това пътуване има желанието да разбере настоящето – как днес можем да говорим за 68-а и научаваме ли от това нещо ново за себе си.
Взимам назаем и хипотезата на чешката режисьорка Алис Нелис от един неин филм от 90-те, който харесвам – това, което не можем да си кажем вкъщи, си казваме по време на път.
[прочети целия текст]
