Пътеписи

trinidad_sunset7.jpg

Истанбул, benim sevgilim**
За едно пътуване по Орхан Памук и с дервиша Абдурахман Тавруз

Диана Иванова

Този път попадам в Истанбул през декември заедно с моите приятели Агош от Полша  и Станда от Чехия.Двамата са тръгнали от Прага за Сирия с еко-автомобила на Станда.  Канят ме да споделя отсечката София – Истанбул  и да им бъда нещо като водач.Тръгвам с радост, защото не зависим от хотели (колата е добре екипирана с места за спане и дори има баня) и защото ме гложди тревогата, че никога досега не съм имала време да разбера защо обичам Истанбул и какво наистина  обичам в него. Истанбул е град, в който съм се влюбила трудно и не веднага.
[прочети целия текст]

Прасад
Диана Иванова

Какво правят всички тези хора тук, пита ме приятелка, на която показвам фотографии с върволици от чакащи жени. Чакат за прасад.
Прасад означава благословен дар. Много често – храна, дадена с благословия.
Такава храна се яде, дори когато човек не е гладен или не му се яде точно това. Защото прасад е повече от храна. Прасад никога не се отказва.
[прочети целия текст]

Завръщането на природните хора
Диана Иванова

Можеш да ги срещнеш в трамвая, на опашка в БИЛА,   в реп-а на Радисън. Още – на курс по йога, в Рила или на Витоша, в баничарницата до кино Влайкова или в селската кръчма на село Яковци, да речем.
Ако не знаете, може би сега е време да разберете – природните хора се завръщат и вече са  толкова много, че скоро могат да станат мнозинство.
Но какво значи да си природен човек в България? Дали просто  да  си непушач, да ядеш определи храни, да следваш определен природосъобразен ритъм на живот?
[прочети целия текст]