Анализи

b67.jpg

Можем ли да променим миналото, ако го населим с лични истории?
Диана Иванова

Мой съсед с антикварно магазинче в София започна да продава, между другото, книгата “Аз живях социализма”. Преди време бях завела при него  приятел от Англия, който искаше да си купи някакви сувенири от времето на соца. Запомнила съм  реакцията на антикваря: “Кажи му на господина, че в тези неща има лоша енергия, да не ги купува”. Наскоро го питах какви са реакциите на хората, които разглеждат или купуват книгата “Аз живях социализма”. Една  ми се стори забележителна – “Ама какво знаят тия, казал един съсед над 60-те, след като не са били във властта?”.
[прочети целия текст]

За Коритаров,от любов към Айнщайн
Кое е по-лесно – да осъдиш колега или да се извиниш на колегията?

Диана Иванова

Да си призная –  аз през цялото време очаквах, че Жоро Коритаров (наричам го Жоро, защото всички му казваме така) ще се извини и на нас, колегите, с които беше работил в радио Свободна Европа.
Тъй като това не се случи, ами сме свидетели на нещо неочаквано – обратна апология на Държавна сигурност, се чувствам длъжна заради Свободна Европа все пак да кажа нещо (Подчертавам, че става дума за радио Свободна Европа, от което бях част – 1994 в София и от 1995  до 2002 година в Прага).
[прочети целия текст]

Липсващи стаи
Изненадващо, един конкурс провокира ново отприщване на истории за комунизма у нас. Какво всъщност разказват те?

Диана Иванова

Има особена привилегия и отговорност в това да четеш разказите на хората за техния живот по времето на комунизма. Да ги оценяваш, да избираш най-добрите. Как се оценява това? Как избираш една съдба пред друга? Следвам ли несъзнато в избора скрита политическа линия?
Сега се замислям върху това. Докато четях част от материалите, изпратени за конкурса „това е моето минало” на Института за изследване на близкото минало (www.minaloto.org), следвах друга стратегия – оставях се на текста да ме „хване”, да ме поведе сам в своята „мрежа от връзки и разиграни истории” (по чудесния израз на Хана Аренд за човешката биография).
[прочети целия текст]

В Европа със стария куфар
Може ли миналото да ни направи солидарни? 

Диана Иванова

България влиза в Европейския съюз, без да има изградена  и обществено споделена опорна точка за оценка на комунистическото минало. Това не е новина за нас и за това истинският въпрос е – ако това не се прижявава като проблем у нас, проблем ли ще е на европейското ни живеене, или по-точно на новото ни европейското  съжителство?
Въпросът е интересен и важен, защото той предполага изясняването на още един въпрос –какво следва, когато има обща опорна точка за оценка на комунизма? Имат ли такава останалите бивши комунистически страни, които вече са вътре в Европейския съюз? С какво това ги различава от нас? И доколко това изобщо е важно в един конгломерат от нации, където живелите в комунизма все пак си остават малцинство?
[прочети целия текст]