Куба
Била съм в Куба три пъти – през 1997, 2001 и 2005 година. И винаги ми се случваше нещо, което ме объркваше.
Веднъж в Хавана казах на една жена, че съм българка и тя ме благослови за това. Спомни си българско семейство, спасило я от глад в началото на 90те.
Друг път в Сантяго, като разбра, че съм българка, един възрастен мъж коленичи и ми целуна ръката, като ми разказа за любовта на живота си, също българка.
Един старец в Сантяго пък дори си спомни на чист български израза „на баба ти хвърчилото”, който беше научил от Грозю Грозев през 70-те.
Последният път един опозиционен лидер в Хавана ме попита:”защо забравихте, че вие сте свободни, а ние още не сме?”
Всеки път се връщах объркана. Не знаех какво да правя с тези въпроси и истории.Те се смесваха в спомените ми със звуците на Хавана и Сантяго и ме объркваха още повече.
Има нещо наистина тревожно, когато разбереш, че твоето минало и спомени са важни за някого, там далече.
Снимах улиците, по които съм вървяла или живяла в Куба. Сега, когато ги гледам, си припомням състоянията, в които съм била. В улиците няма нищо сигурно. Според кубинския религиозен култ Сантерия, богът на улиците и съдбата е един същ - Ellegua. Тези фотографии са посветени на него.
Тук публикувам текстове за Куба - от 1997 до 2007 година.
Куба - огледало на нашата /не/свобода
Куба - ако има любов, нейното име ще е тъга
Cuba Libre* - голямото кубинско пробуждане?