Диана Иванова, 1968 Монтана - България

обичам да пиша и пътувам.
Приемам за своя кауза развиването на  „рефлективна журналистика” – писане, в което субективните чувства и преживявания стават  важна част от текста.
Мисля, че това е единственият начин за бъдем автентични във време на разпад.
Поредицата в този стил „Добър ден, меланхолия”, публикувана през 2005 година във в.”Капитал”, спечели европейската награда за журналистика на Австрийската пресагенция. Статии от тази поредица станаха част от сборниците с журналистика „Pausing to reflect:on Europe’s culture wars”(London, 2006, British Councuil) и “Which road to Europe”(Vienna, 2008).

Проектите, които дълбоко обичам,  като „Аз живях социализма”, „Моята улица” и фестивала на спомените GOATMILK, имат именно тази цел -  свързването със собствената ни история и място.
Завършила съм журналистика в София, специализирала съм културен мениджмънт в Залцбург, от 2008-а година се обучавам  в групова психоанализа в Австрия.
7 години, от 1995 до 2003,  съм част от екипа на радио „Свободна европа” в Прага, където ме завладя темата за глобалните българи, емиграцията и трудните чувства, съпътстващи смяната на езика и културата.
Случайно, станах първият журналист в България, взел интервю от кубински опозиционен лидер  през 2005-а година и отворил темата за непознатата страна на Куба.
В момента ме интересуват новите мрежи и групи в България, навлизането на йога и психоанализа у нас, начинът, по който изпращаме мъртвите, причините за нашата безпомощност.
Пиша за Капитал, Дневник, Едно, Спунк, L’Europeo, Foreign policy & more.