Бавни репортажи
За меланхолията
В края на 2005-а година с група студенти от Нов български университет си говорихме за меланхолията – как я разбират, кога и къде са я преживявали. Оказа се любопитно – повечето я бяха преживявали “на запад” като нещо красиво, което съзерцаваш, а тук, в България – като нещо, което криеш, защото те плаши. Ето какво още казаха те - “Тук не е красиво да си тъжен! Приятелите не ти го позволяват – постоянно чуваш - айде бе, я се стегни. Меланхолията не е състояние на бедните. Тук се гради и се руши – да съзерцаваш е лукс. Да си тъжен – това е откраднато време.”
Не предполагах, че толкова много хора изпитват същото като мен.
Открих за себе си меланхолията в Прага, чрез картините на чешкия художник Ян Зрзави.
Бях приласкана от усещането, което той ми даде – че тъгата и депресията са естествени състояния, в които зрее нещо красиво, но още не знаем кога ще се роди.
Целта на тези репортажи, върху които работихме заедно с фотографката Вяра Стефанова, е да разказва за депресията - вярвам, че всичко, което си забраняваме, се обръща срещу нас и че ако хората около нас са депресирани, ние също ставаме такива - единственият изход е да осъзнаем това.
Тези репортажи са изградени още на следните принципи, които са повлияни от 9-те принципа за правене на документални филми DOGUMENTARY на Ларс фон Триер.
1.разговор между нас(журналист и фотограф) - преди и след всеки репортаж говорим какво си представяме, какво чувстваме ние и тази субективна гледна точка е ясно изразена в материала
2.не бързаме - работим бавно, не снимаме и не записваме веднага, хората знаят, че ще публикуваме част от нещата
3.естествена среда - нищо не измисляме като декор, облекло, събития, изкуствено осветление, допълнителна обработка, монтаж
4.всичко има име - всички места и хора са обозначени
Четка с конски косъм
Ако меланхолията можеше да си избере място за музей, той щеше да бъде тук
Танго в неделя
Третият „бавен репортаж“ танцува
Радостният манастир
Шест млади монахини се преселват преди година от Македония в Северозападна България
Един репортаж за неочакваните измерения на културния шок